Ела, Любовище!

[djuliano]

Писна ми от всичките ми любовчета -
сухи, грозни, дрипави,
покръжат над мен и отлитат,
изпаряват се без следа в нищото
и от тях остава само вакуум,
помотаят се малко и анихилират.
И каква полза от тях? Никаква!
Пълна глупост, безумие, идиотизъм
само ръфат хищно от тялото ми -
гадни пирани, акули, дяволи...

Искам вече едно страшно Любовище!
Да ме разкъса с челюстите си,
да ме схруска, да ме смели и изплюе,
да усетя, че най-после живея,
от леда в мен да лумнат пожари...
Чакам не любов, а Любовище!