Капка по капка...

[{dulgokoska}]

Нарече ме за синя незабравка,
от мене пръсти сам си изкова
да стискат във жестоката си хватка
тихата ти, весела душа.
Превърна ме във залез, запулсирал
с искрата си за някой друг живот,
направи ме червена като вино
и днес съм кръв, пролята от любов.
Извая ме с красивите си думи,
повярвах, че съм фина до сребро,
а после се оказах крехка дързост,
сглобявана от счупено стъкло.
Каквото бях, в каквото ме превърна
и всичко, що ще бъда, ме боде,
понеже те подведох и излъгах,
че капка съм, а всъщност съм море...

събирано от сълзи на тъгата.

[stranger]

След слънцето дойде ред и на морето. :)
Харесва ми. :)

[burning_acid]

колко си ми близка само! [saddd] харесах и почувствах [inlovee]

http://www.youtube.com/watch?v=yAPgfbX_-Mg&feature=player_embedded

[иринка]

 [heart__]

[Dulce_Insoportabla]

 [inloveee]

[kisskat]

Заля ме... не само с тъга,а и с  дълбочината на неподражаемата ти поезия. Поклон !

[heart__]

[Eamon]

Леле, предчувствам така леко, че трябва да се завръщам към форумчето отново.
Много хубаво, браво мила.