Прашинка

[djuliano]

Аз съм една прашинка бяла,

летя стремглаво през бездната,

прах съм от твойто кремирано тяло,

скоро и аз ще изчезна.



Безброй пъти се връщаше у дома

и само един паяк те чакаше,

с него споделяше ти свойта тъга,

той беше твоят приятел.



Мечтаеше ти за любов и деца,

на всички богини се молеше,

но вечер затъваше  в празнота

и търсеше в мрака огънче.



Заспиваше нощем все сама,

вибраторът спеше до тебе,

избяга през джобовете ти младостта,

смени я тъпо безвремие.



След тебе останах само аз -

една прашинка безпомощна.

Сега ти си една урна с прах,

шепа прах, и толкова.