Знам сутрин ще горчи кафето,
слънцето по-слабо ще свети.
Луната ще се разпадне в небето
и ще изстинат без време устните клети.
Аз изтощен, ще се обърна към теб,
погледите ще слеем в една пътека,
докосваш моите ръце, моето сърце,
и ще посрещнем новия ден полека...
Първи стъпки -
електричество,
чай/кафе - глътки,
ток по телата ни,
сърцебиене силно,
огън в душата ми,
кръвно налягане -
целувка на тръгване,
още пред зазоряване,
силно изтръпване,
не ми се прибира -
там, сам,
в моята скучна квартира...
Аз изтощен, пак до тебе ще легна,
след дългия ден, тебе несподелена,
да те имам наблизо - ръце протегнал,
а ти до мен си - просто необикновенна.
Но когато се сгуша с гръб обърната -
знам - твоите ласки по мен ще горят.
А когато очи притворя с одеало обгърната -
знам - твоите, нощ цяла, мен ще следят!
И след поредица радостни мигове,
аз не очаквах тази илюзия страшна -
да се събудя пак сам, не стига,
ами и май в главата ми било е каша.
Всичко било е сън? Такъв ли съм?
Всичко било е нереално...
Изчезва всичко. Като сън.
За първи път душата ми се смее...
Умира някой, аз ли съм?
Та болката ми още тук живее...
// Включва части от
"Лично (Защото любовта не е достатъчна)" на
Калиста// Включва куплет от
"Изчезва всичко" на
Unforgotten Feeling F
