Нивото на не знам си кой хормон
било високо, адски ненормално
и вътре в теб набъбва тъжен стон -
за твоята фертилност е фатално.
Светът се сгромолясва върху теб,
разкъсва те, а после те изплюва,
и онзи лъчезарен тих копнеж
към нищото отчаяно отплува...
Ти няма да си майка, осъзна,
и мъката те смля на ситни капки,
земята изведнъж осиротя,
наръфана от малки хищни мравки...
Е, стига вече, протегни ръка,
във моята я впий и ме одраскай!
Животът и без друго е тъга,
засмей се и през черните си краски
опитай да повярваш в мен сега,
хормоните ти дявол да ги вземе!
Очаквам те, среши се и ела,
и мъката си просто дай на мене!
