Защото съм гаден, мазен и дебел - част 1

[Андреско Гарибалди]

Имам няколко директории
с такива кофти истории,
че отдавна ми се иска,
тези стихове да не са мои.
Понякога съдбата ме среща,
с хора, които дори не си струват,
и аз постоянно правя грешка,
в някои от тях да се влюбвам...
Дали защото очите са ми слепи,
или сърцето ми е станало широко,
сякаш се е случвало с всеки
така да пропадне на дълбоко.
Сега поредната история подобна,
ми се случва отново и отново -
тя дори опита да ме изпробва,
без да ми се церемони много.
Когато не успях да пасна
на превъзнесения и вкус -
напудрена, гримирана, опасна,
тя бързо изнесе от тук.
И ми каза "съжалявам скъпи,
но не се прави на смел,
викам просто не ми трябваш,
защото си гаден, мазен и дебел!"

Друг типичен пример
от подобно естество -
с русо-амбициозна колежка
от поредното новогодишно тържество:
Гаджето и било в чужбина,
нямало изобщо да се връща,
та ние с нея двама на килима,
уж почна тя да ме прегръща.
Докато се опомня, бяхме в другата стая,
какво стана с хората,
какво стана с празника,
изобщо не ми се наложи да зная.
В сюблимния момент,
на неутралния терен,
телефона и прописка
като студен душ за мен.
Момичето усети, че някой я следи,
дори смс и пращат -
да внимава, да не съгреши.
Още помня физиономията,
на която се насладих на място -
презрителна усмивка,
и "оказване на тясно" -
както и пращането ми там,
откъдето съм се "бил взел" -
причината добре си знам
"защото съм гаден, мазен и дебел!"

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :p Като не щеш да си чистиш сраното, не сери. Казал е народът. Ама иди, че му обясни на тоя същия народ, че човек не може да не сере в тоя живот... Извинете за гадните думи, но се намираме в темата "грозен, мазен и дебел". Уви, приятелю, твоите стихотворения... Стихотворения ли да ги титулуваме или май ще трябва да измислим нов жанр?... По-скоро второто. Не знам защо, ама определено са нещо различно от стихотворенията, каквито ги познаваме в що-годе стандартния им вид... Още мисля над името на новия жанр. Скоро ще ти го оповестя, бъди спокоен. И така, приятелю. Твоите стихотворения... понякога говорят по-красноречиво, докато мълчат.

[Андреско Гарибалди]

Искаше ми се в пристъп на гордост да се потупам по гърдите и да кажа "Да, измислих нов жанр, завиждайте ми"... но се върнах набързо в реалността - не съм първия уви, не съм и най-типичния пример - половината раздел е с писаници точно в същия този стил, който определяш като "нов".

Не знам какво си чела, какво си пропуснала като новина за националния отбор на Макао по кърлинг, покрай очите и ушите си, но това не е първото "такова" стихотворение в раздела. Определено не мога да се похваля, че аз съм "създал" такива стихотворения. Поогледай се, предполагам си четеш само твоите стихотворения, затова не го виждаш.

Аз, чисто от морална гледна точка (както и от закона за авторското право), съм решил да определям творбите си с такова име, каквото съответства на раздела. Не че няма да се трогна ако се създаде отделен раздел за мои творби, напротив- даже ще почерпя модераторския екип с 1 бутилка класно червено вино.

Но мисълта ми е, че малцина разбират посланията, а тези които не успяват, някакси вътрешно бягат от вината във себе си и я прехвърлят на мен. Защо така бе, хора? Каква вина имам, че не успявате? Не съм Айнщайн, не съм Питагор, напълно простички неща показвам. Или поне така ми звучат на мен.

Мислех си - ако пусна хайку, дали някой ще каже "тц, тва не е стихотворение". Явно да, така ще каже някой. Ако искате да пробвам да пусна едно, пък да оставя хората да му изберат жанр? Или да измислят нов? Ако не смятате, че творбата е поезия, моля, напишете нецензурен коментар, включващ и майка ми и други роднини от женски пол.

Но избягвайте да ми казвате, какво мога и какво не мога...

[Шантавела]

Изкуството съществува, за да внася по-изтънчена отмора в ежедневието ни. Всеки го разбира според своята същност. Няма теореми за това как да почувстваш нещо. Писането, от своя страна, е вид релаксация и споделяне... на листа всичко можеш да кажеш... и нито стилът, нито жанрът са от значение, а само спокойстието след като си излял това, което искаш.
Инициативата за творчество не е ли по-важна от класификацията? :)

[magit0o0]

:) хахххххххх мНОГо готин стих !

[{dulgokoska}]

Но мисълта ми е, че малцина разбират посланията, а тези които не успяват, някакси вътрешно бягат от вината във себе си и я прехвърлят на мен. Защо така бе, хора? Каква вина имам, че не успявате? Не съм Айнщайн, не съм Питагор, напълно простички неща показвам. Или поне така ми звучат на мен.

Но избягвайте да ми казвате, какво мога и какво не мога...

[ooooo] ама ти сериозно ли?

[MoonLight]

Добре де.. разбирам желанието да се изразиш максимално брутално и реалистично, но поезията не е начинът.. Поне за мен. Не говоря от името на всички. И както всяко друго нещо и поезията си има своите граници. Нали именно с нея бягаме от точната, брутална реалност и се опитваме да омекотим звученето на суровите истини. За мен магията на поезията е да успееш да вникнеш самичък сред водопада от завоалирани истини и да откиеш действителността там, сам за себе си.

Какво щеше да стане с поезията ако всеки крещеше нещата такива каквито са, в повечето случаи грозни. Къде отива тогава смисълът?

[Андреско Гарибалди]

Изкуството е пътуването, а не крайната дестинация.
За едни е важно пътуването да мине добре, без значение къде стигат.
За други е важно да стигнат до мястото, без значение как пътуват.

Въпрос на личен избор.

[tuik]

Точно така Андрешко... продължи пеша към селото, а бирникът нека си помисли какво всъщност прави... :)

[MoonLight]

 [oops] Нито пътят, нито дестинацията са добри. Примерно.

[Андреско Гарибалди]

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,41629.0.html - част 2, за всички, които пожелаха...

[vanilla_g]

Изкуството всъщност е самоекспресивно, т.е. да опишеш света точно такъв, какъвто самият ТИ го възприемаш и по начин, който смяташ за някаква СВОЯ отличителна черта и индивидуалност. Е, няма формула за това- едни го правят красиво звучащо, други- не чак толкова, но все пак не виждам причината да се съдят хората за личния им начин на приемания и предавания.
Поздравявам те за смелостта да се изразиш не толкова "напудрено", при все че (сигурна съм) знаеш за не дотам доброжелателното ни общество към по-различните прояви. И макар самата аз да не съм запалена почитателка на писането ти (не е обида- просто лично предпочитание), то в никакъв случай не бих могла да отрека, че си интересен. :)

[stranger]

Виждайки заглавието, реших, че Ням поет се е завърнал, пък то било Кристо.  [lol]