Той беше градският идиот

[djuliano]

Той...той беше градският идиот,

със времето играеше на жмичка,

откриваше към друго царство брод

и пъхваше се, волен като птичка.



Децата го замеряха със кал,

безжалостно му криеха небето,

а той, изцапан, потен, прежълтял,

откъсваше и чистеше сърцето.



С хвърчило прекосяваше света,

бездомно куче беше му побратим,

не знаеше къде, защо, кога,

но чувстваше, че някой го е пратил,



нощуваше под лошите звезди,

в реката се изкъпваше по пладне...

и остаря, преди да се роди,

съдбата го разбра и го открадна...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ти си най-уникалният идиот, когото съм срещала. :p