Усмивка в здрача

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Когато се размята моята коса,
пази се от неуловими аромати -
опияняващи със скоростта на светлина,
земята под краката ти разклащат...

Косата ми разпраща хиляди звезди,
намигат блясъците й на вятъра,
след нея се обръщат сто очи
и се повдигат всички кавалерски шапки...

Подмина те и гръб ти завъртя -
защото нищо в дългия й списък ти не значиш...
Но крайният й връх по теб се взря -
усмихна го усмивката ти в здрача...


*Посветено

[djuliano]

Косата ти се втурва изведнъж,
прескача хоризонта и замира -
в един ядосан много грозен мъж
напрегнато започва да се взира.

Усмихва се и почва да расте -
набъбва и превзема хоризонта,
о, не, косата туй не е -
разпръснал се на прах, блести озонът...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [indian] Ех, нали съм Покахонтас. А в здрача идват привидения...