Тъгата ме понесе в своя свят

[djuliano]

Тъгата ми, премрежила очи,
познатата симфония изсвири
и, още преди тя да отзвучи,
почерпи ме любезно със дайкири.

Тревожна, бледна, страшна като нощ,
тъгата ми внезапно се стъписа,
възправи се с чутовната си мощ,
от нея се отрони малък бисер.

Заплака скръбно моята тъга,
плачът ù се понесе във безкрая,
протегна ми съсухрена ръка
и цялата изпълни мойта стая.

Тъгата ме поведе в своя свят,
със нея аз вселената изминах,
и в своя вечен тъжен кръговрат
посвети, покръжи и си замина...

[mariana_fairy]

 [inloveee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Няма пък! Аз давам повече:

[inloveee] [inloveee] [inloveee]