Завръщането на кошмарите

[Андреско Гарибалди]

Не обичам с думи прости,
да говоря за сложните проблеми.
Не обичам гадни въпроси,
и да си внушавате неща за мене.

Не обичам да ми дават оправдания,
хм, защото и аз не обичам да давам.
Сякаш моите вкусове и предпочитания,
сякаш самия аз логика не заслужавам.

Те ми казваха, че един ден тъй ще стане -
не ще ми стигнат думите да го разкажа.
Когато се случи, някакво предзнаменувание,
аз дори не мислех, че ще е важно...

Когато се завърнах в собствените си кошмари,
нямаше ни знаци, ни поне предупреждения,
че целият свят върху мен ще се стовари,
че целият свят е бил едно недоразумение.

И сега бързам - бягам стремглаво насън.
Да се събудя се опитвам, не издържам -
не знам накъде отивам, нито къде съм,
не знам и кой от двата свята е по-тъжен....