Кълнеш се, че духовно съм красив,
че те омайвам с мойта многопластовост
и не те е грижа как изглеждам.
Красиви думи, галят ме по бузките,
притварям от блаженство аз очи.
Но... и за секунда не ти вярвам.
Защото си жена - и само красивите мъже почиташ.
Когато ти се сблъскаш с грозотата ми,
от ужаса ти ще изригне пак Везувий,
ще се стопи Антарктика
и полюсите ще сменят местата си.
Ще потекат реките, стреснати, обратно,
в Европа ще настане вечна зима,
а океаните ще се превърнат в локви...
Не те виня, естествено - разбирам те.
Затуй да си остане всичко, както си е -
обичай ти представата за мен,
гали я със красивите си думи,
и си представяй, че съм и аз красив.
Това ми е достатъчно.
