Боже, колко ужасно звучи това обръщение! За всички порядъчни хора вие сте проклятие, присъда и изпълнение в едно. За добрите сте изчадия адови, грешници без право на помилване. А за мен сте хора като всички нас, подозирам, и по-добри.
Лично аз не одобрявам начина, по който сте избрали да търсите щастието си. Но не оспорвам правото ви да го търсите.Всеки има право да гони щастието, разбира се, ако не краде от чуждото щастие.
Слаби сте били, безволеви, дезертьори, предатели. Аз пък не мисля така.Не ви оправдавам, но ви разбирам. Тоя отвратителен свят, в който единствен закон е законът на джунглата, а човек за човека е вълк, може да разруши хармонията на всекиго. Няма нищо по-лесно от това да обвинят само вас за порока ви - тогава светът си остава невинен, а вие и само вие - виновните. Някои обаче обвиняват и света, а вие сте един от лакмусите на фалшивия християнски морал.
В който основата е " Обичай ближния си!", но вас не ви обичат, а ви презират, както и серопозитивните например.Който предполага вникване в мотивите на грешника, но той просто е заклеймяван за греха си.Задължава към опрощение, но много често дори и близките ви не ви прощават.
Вие и светът сте еднакво виновни за зависимостта си. Слаби сте - но не всички могат да са силни. Грешни сте - но както и всички останали. Лоши сте - но както и другите, и сте по-малко лоши, да речем, от ловците, убиващи други създания, а вие - само себе си.
Не мога, уви, да ви помогна, да ви избавя от ужаса ви. И обществото не може. Аз поне мога приятелски да ви поздравя.