Претърсвам облаците, но те няма...

[djuliano]

Понеже изведнъж ми докривява,
отчаяно започвам да те търся,
изплувало от тихата забрава,
лицето ти учудващо е същото.
Къде сега си? - облаците питам,
а те ми смигват,че сред тях се криеш,
една сърдита мъка ме връхлита,
награбва ме и почва да ме бие.
Дълбоко вътре бляскаво мънисто
изгаря ме с искрата си гореща,
красива, топла, бяла и лъчиста,
усмихваш ми се весело насреща.
...И в този облак теб, уви, те няма -
очите ме болят, но пак се взирам.
Нима била си зрителна измама -
за гладния мишок парченце сирене?
Мечтая да погаля с теб дъгата,
да бъдеш ти богинята, аз - храмът.
Надигнал се на пръсти от Земята,
претърсвам облаците, но те няма...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [flyyy] Тук съм, тук съм... Просто те наблюдавам от един далечен ъгъл... ;)

[djuliano]

[flyyy] Тук съм, тук съм... Просто те наблюдавам от един далечен ъгъл... ;)

Забелязах те...

[small_heart]

 [heart__] :kissoflove: