Толкова много тъга
върху земята се стеле -
стара безцветна дъга,
смешна, сърдита, нефела,
страшен изпит водопад,
хищно заливащ земята,
болен и лош звездопад,
алчно излапал луната....
Толкова много тъга
скита из празните нощи,
броди света без следа,
ранчо на ангелски мощи,
грозна разпрана сълза,
ядно заляла простора,
слепи лъчи тъмнина,
Хадес, погълнал Аврора...
Толкова много тъга.
Пак ще си гребна от нея,
ето, обяздвам света,
той пък злорадо се смее...
