Изпращам ти я по една въздишка

[djuliano]

Когато си отиде, беше мрачно,

светът, задрямал, хищно се озъби,

умора заваля и стресна здрача,

израснаха всред мен отровни гъби.



Не каза нищо, просто отпътува

от стаята си с дъх на виолетки,

а с тебе и небето в миг отплува,

и всичко вече бе раздрана плетка.



Една безмерна мъка ме разнищи,

във делника неканена се смуши,

превърна ме в едно пребито нищо

и изгрева с рогата си промуши...



Опитал се напразно да избягам,

реших аз тая мъка да ти пратя -

когато, изоран от скръб, си лягам,

със мен неутешима е земята.



Не искам тя със мене да тъгува,

а да е силна, да ми е опора.

И тъй като скръбта ми все бушува,

а сам не мога аз да я затворя,



изпращам ти я по една въздишка -

кажи, нали ще ме спасиш от нея?

Защото знам, че ти си много близко

и тихо чакаш с тебе да се слея...

[mariana_fairy]

Красота... [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Master piece!  [evala]