Така съм тъжен, нищо, че съм в Рая.
Край мен блаженстват, а във мен е празно.
Къде си, помниш ли ме ? -аз не зная
и болно ми е, чак до безобразност.
Не ме омайват Божиите трели,
не пея весел в хор ангелогласен.,
летя замислен в ангелските сфери,
във мъката си черен и безгласен.
Танцуват страстно бели херувимки,
Божествен огън озарява мрака,
поеми нежни пеят серафимки,
а аз съм тъжен, болен и разплакан.
И завладян от лудите си страсти,
напрягам се и в плът отново ставам.
Намирам те, за да ти кажа "здрасти",
да те целуна и да те забравя.
Докосвам те със топлите си пръсти -
но ти във ужас див се вцепеняваш!
И, върнал се тогава пак на кръста,
самотен, тъмен, бавно се взривявам...
