Обичаш ме. -
Прошепна ми едно врабче.
Кое врабче?
Познаваш ли на двора птиците
с невзрачни рошави криле?...
Накратко да ги назовем - семейство.
Да вникнем в тяхното гнездо.
И те се карат - европейски:
телефонират в клоните,
държат си сметка сто на сто;
а после заедно тъгуват
и в сълзи се лекуват,
прегръщат се, непитайки защо.
И пеят дълго... После се целуват.
Прощават си. Не носят те вина.
Врабчетата са малки личности.
Допуска грешки птичешката им душа,
но те си чуруликат всичко -
така си вярват. До смъртта.
Обичаш ме -
прошепна ми врабчето -
невръстното ни рошаво дете.
Усмихнах се. Прегърнах го с крилете си.
Баща ти също бе врабче...
А аз, един красив и мъдър славей,
прочитайки го, почнах да си мисля -
макар да си изгубена и стара,
и вече да не можеш да се листиш,
защо ли още с теб ми става топло
и искам да изпея битието,
един красив и много светъл охлюв
започва да ме гали по сърцето...
