Излитам уж, а то - катастрофирам...

[djuliano]

Защо една сподавена тъга
под клепките ми сънено клокочи?
Избистря се в сълзите тишина,
разпуква се, превръща се в поточе.

Потъващ в топка лепкава мъгла,
пронизващ светлината, медитирам,
превръщам се в блуждаеща стрела,
и търся нещо, но не го намирам.

Защо, разтворен в скръбно дежа-вю,
излитам уж, а то - катастрофирам,
поканил младостта на рандеву,
аз вместо нея старостта откривам?

Разтапящ се в притихналия мрак,
очи разтворил, ала недовиждащ,
заспивам притъмнял, и пак, и пак,
изтласкан на брега, но все прииждащ,

и, хвърлил се в нелеп водовъртеж,
превърнал в шепа слънце битието,
поглъщам тихо тоя луд стремеж
да бъда и небето,и морето...

[Афродита]

прекрасен стих ...  [bravisimo]