Светът цъфти, но аз съм стар и грозен,
забравих вече колко съм години,
животът ми, пребит и илюзорен,
едва се чува, смазан от лавини,
очаквам нещо, но какво не зная,
страхлив, инертен, страшно апатичен,
за тебе всъщност аз сега нехая,
за всичко лъчезарно безразличен.
Върви си в мир, опитвам да извикам,
но нещо като вопъл се подава -
когато можех да ти бъда рицар,
ти беше ме обрекла на забрава...