Нашето обичане е непорочно

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Срещнах те. Сред толкова вселени,
след толкова столетия самотни...
Да ме изпълниш с неродени
тревоги, питания и въпроси...
Не ми бе нужно да се преродя
в живот за отдих недоносен.
А мислех, че до щастието си ще се докосна...
Разбрах. Било ни писано в деня осакатен
да си останем с нашите противоречия
и да не знаем кой в кого се препозна -
зова за обич викнат, недоречен...
Къде бе той, когато в нас
обичането страшно се пресече?...
Не ми бе нужно... И не осъзнах,
че стана късно,... късно вече.
Навярно всичко разпилях,
по твоите следи изпратих есен...
Сега те срещам.
След толкова вселени в грях,
след хиляди столетия неточности...
Ти ме изпълваш още с неизречения страх,
че нашето обичане е непорочно...

[djuliano]

Във всичките вселени все изплуваше,
и времето със пръсти импрегнираше,
от мене упоена, все будуваше,
набъбваше докрай и експлодираше,
усещаше пространството да стене
и нежно го обсипваше с целувки,
от миналото свое преродена,
забравяше уж всичките преструвки,
но винаги, когато те сънувах,
поглъщаха ме призрачни тайфуни,
да бъдеш Богородица жадувах,
но ти, уви, бе майка на маймуни...
Порочна е самата твоя същност,
а моята е хладно-демонична -
недей тогава нервно да се мръщиш,
че вечно ще си бъдем безразлични...