Обичай си се сам!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Вземи си времето начупено.
Събирай си го колкото си щеш.
Такава цялост - от парченца схлупена -
не може напои с копнеж.
Ти самият си скривено чучело -
съдран плакат на фолк метеж.
Но впечатляваш силно с глупости.
И с употрба на фалшив солфеж.
Самозапращай се към втора фаза,
което преработка ще рече...
Разделно частите си да поставиш:
лъжа, измислица, кич, смет...
А после време давай си -
почивай...
Коси се, че около теб  е сган,
която някак си не те обича.
А сетне се обичай сам!!

[momo752]

Чудесен и много истински стих. Поздрав много ми хареса :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ммммм, благодаря ти, Момо! Нека официално го посветим на Джуджо - този всеобщ вдъхновител в нашия форум... [lol]

[djuliano]

Парфюмът ти сега е "Нина Ричи",
а модните бикини - на " Шанел" -
но към света си грозно-безразлична,
участничка си в тъп прогнил дуел.
Обстрелваш ме със гръмки кухи фрази,
продънваш тишината с глупав гняв -
а си до крайна степен безобразна,
убийствено ръждива куха сплав.
Ще се разпаднеш ти на гамакванти,
ще се разтвориш смешно в пустошта,
и  цял живот ще бъдеш фигурантка
сега, и после, чак до старостта...

[Attention]

 [bravisimo] [bravisimo] за двамата  [heart__]

[mariana_fairy]

Хм...  [mhmm]... просто фаза...

Стихът е прекрасен  [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Парфюмът ти сега е "Нина Ричи",
а модните бикини - на " Шанел" -
но към света си грозно-безразлична,
участничка си в тъп прогнил дуел.
Обстрелваш ме със гръмки кухи фрази,
продънваш тишината с глупав гняв -
а си до крайна степен безобразна,
убийствено ръждива куха сплав.
Ще се разпаднеш ти на гамакванти,
ще се разтвориш смешно в пустошта,
и  цял живот ще бъдеш фигурантка
сега, и после, чак до старостта...

...За да ме имаш може би ще коства век.
От себе си ще ти посея цяла нива -
единствено и само с моя лек,
от който се живее и умира.
Из мен ще бродиш, късайки треви.
От себе си ще ме изкорениш насила.
Със същите ръце ще ме садиш,
И върху мен ще плачеш.
Ще си тръгваш. Ще си идваш...
И ще ме тъпчеш,
мачкаш,
мразиш
и мориш...
Но няма никога да ти е стига.
Избяга в дън гори - да си щастлив.
Щастлив ли си?
Защо си пак на мойта нива?!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

[bravisimo] [bravisimo] за двамата  [heart__]

Хм...  [mhmm]... просто фаза...

Стихът е прекрасен  [heart__]

Благодаря ви, момичета! Чувствайте се удобно да разсъждавате и в рими. Още повече, че тук имаме достоен опонент насреща. :>

[rado]

 :) Цяла поетична феерия [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Малко странно ми звучи определението "феерия", свързано с горния гневен изблик, но щом така смяташ...

[dugaaaa]

На твоите услуги!

[djuliano]

Парфюмът ти сега е "Нина Ричи",
а модните бикини - на " Шанел" -
но към света си грозно-безразлична,
участничка си в тъп прогнил дуел.
Обстрелваш ме със гръмки кухи фрази,
продънваш тишината с глупав гняв -
а си до крайна степен безобразна,
убийствено ръждива куха сплав.
Ще се разпаднеш ти на гамакванти,
ще се разтвориш смешно в пустошта,
и  цял живот ще бъдеш фигурантка
сега, и после, чак до старостта...

...За да ме имаш може би ще коства век.
От себе си ще ти посея цяла нива -
единствено и само с моя лек,
от който се живее и умира.
Из мен ще бродиш, късайки треви.
От себе си ще ме изкорениш насила.
Със същите ръце ще ме садиш,
И върху мен ще плачеш.
Ще си тръгваш. Ще си идваш...
И ще ме тъпчеш,
мачкаш,
мразиш
и мориш...
Но няма никога да ти е стига.
Избяга в дън гори - да си щастлив.
Щастлив ли си?
Защо си пак на мойта нива?!

На твойта нива идвам само нощем,
когато разгневен кълна звездите,
а те се смеят и ми искат още,
изхвърлили вулкани от очите,
когато от луната прегладняла
се сипят ветрове от вряща лава,
а тя, сърдита, злобна, погрозняла,
превръща вечността във мокра плява...
На твойта нива ме болят сълзите,
които изведнъж навън изскачат,
изплуват ненадейно болки скрити,
погълнали със алчен порив здрача,
опитвам се да седна под липите,
но те са черно, безнадеждно голи,
тъгата ми по теб за миг отлита,
вселената с една сълза пробола...