Ничия незвана

[Gentiana]

Искаш да съм твоя,
а болиш.
Скиташ се и правиш
пресни рани.
Мой си (не)любовен,
зъл фетиш...
Вятър можеш ли
с ръце да хванеш?

Пенелопа дреме в
мойта кръв.
Шие бели ризи
и въздиша.
Скарани сме с нея.
Гнила връв
свързва ни.
Душата и е миша.

А пък аз коприва съм.
Дера.
Паря и изприщвам...
Остави ме.
Рядко спомням си,
че съм жена.
Нямам минало,
ни бъдеще,
ни име.

[Attention]

 [chatlove] :kissoflove: :flyingkiss:

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Аз знам, че няма кой да ме търпи -
безкрайните мъгли да ми понася,
високите ми тонове да издържи,
на представленията със сълзи той да пляска...

Дори да съм красива като длан,
като крило на най-голямата светица,
порочността ми е горещ, димящ вулкан -
от дъното на същността ми блика...

Със сълзи любя, но усмихната тъжа.
Оплаквам си живота, но живея скришом.
Отсреща - зрител. Млъкнал; онемял,
си води записки откъслечно, във стихове...

[cvetee]

[Gentiana]

[chatlove] :kissoflove: :flyingkiss:

[namigggg]

[Gentiana]

Аз знам, че няма кой да ме търпи -
безкрайните мъгли да ми понася,
високите ми тонове да издържи,
на представленията със сълзи той да пляска...

Дори да съм красива като длан,
като крило на най-голямата светица,
порочността ми е горещ, димящ вулкан -
от дъното на същността ми блика...

Със сълзи любя, но усмихната тъжа.
Оплаквам си живота, но живея скришом.
Отсреща - зрител. Млъкнал; онемял,
си води записки откъслечно, във стихове...

[cvetee]

И всеки стих е някак посивял,
не ме описва, нито носи радост.
Стоиш пред мене- зрител закъснял
и погледът ми в  празнодушост пада.

Ще те отмина. Паметта ми е капан,
но в него хванати са куп гризачи дребни.
Миражи вижда моят свят  пиян.
Любов и страст са вече непотребни.

Дали ще ме търпиш или пък пак
ще заклеймиш, изтриеш....пука ли ми?! Баста!
Отдавна във душата ми е мрак.
Разлистен е в кръвта на Злото храстът.
[inloveee]