Автор Тема: Партитура за есен и утайка носталгия  (Прочетена 1127 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Партитура за есен и утайка носталгия
« -: Септември 11, 2010, 13:46:59 pm »
Ех, не плачете,
диви гъски,
не терзайте
обтегнатите струни
в таз душа,
която скита нощем
по пътеките потайни
на диви краища,
с коприва и лоза,
пълзяща по
кипариси унили,
нашепващи за
близка самота,
че падат листи,
тъй, останали без сили
и боси стъпки тънат
в аметистова мъгла.
Заслушана в гласа
на далнината
дали ще видя длан,
протегната до мен,
със бисерче - роса
от чисто злато,
събрала слънцето на
жарък летен ден?!
Щурците цяла нощ
златинки лято
заплитаха в мелодии- сатен,
да облекат копнежите ми...
Виждам тъмно ято....
Ех, не ридайте, гъски,
съжалете се над мен!

http://www.youtube.com/watch?v=5EWg1ZETHYw







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.