Той разведе се с мен за късмета си

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Толкова го исках, че прегръщах наум.
И насън аз ни вричах във вечност.
Беше празник. Без звук и без шум -
като сватба на блян и човечност...

И прегръщах го с пълна душа,
и целувах го с устни горещи -
все насън, все насън, но на глас
нито дума не каза сърцето ми...

Беше толкова близо до мен,
че почти го докосвах с ръцете си...
Непознат, но така съкровен -
той разведе се с мен за късмета си...

[I`Hate`you]

 [bravisimo]

[mariana_fairy]

Ох, страхотен стих.... [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Благодаря ви, момичета! Старая се да си поддържам формата в писането. ;)

[djuliano]

И камбаните плахо шептят,
и свещеникът нещо прошепва,
и гирляндите скръбно блестят,
и прашинки по тебе полепват,
пада мрак в изморения храм,
а иконите в студ потреперват,
плъзва болест, каква е не знам,
теменужки тъгата измерват,
ти си тук, но олтарът е сам,
а пък злобно се смеят свещите,
сляп и тъжен, потърсвам си плам,
но ехидно подвикват нощите...
и молитви подплашват греха,
ала той си остава всесилен
и жестоко ме драще страхът,
уморен, натъжен и безсилен...