News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Наздраве! За моето щастие!

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 02, 2010, 00:27:57 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Наздраве! За моето щастие!
Горчиво и сладко в нощта.
Започва от вино дълбоко катарзиса
на моята скрита и явна душа.
Ще пия и тежко преглъщам остатъци.
От гордост се давя в цигарен воал.
Придавам си тежест. А давя се в пясъци.
И празникът някак се връзва с печал.
Дали се обичам? Доколкото влача се
по пътя към вкъщи. Къде е дома?
Обръщам се. Странно. Внезапно разплаках се.
Не забелязах от пътя следа.
А празникът тежко и бавно изнизва се...
устата ми пие и пуши тютюн.
Душата ми моли се. После въздиша.
Товари тъгите си в дълъг катун...
Умарям се. Идва ми сила от никъде.
И си втълпявам, че всичко е сън.
Започвам на чисто. Поне се опитвам...
Където сълзите изтичат. Навън!!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

mariana_fairy

Душата ми легло ти беше...

Attention

 [bravisimo] [inloveee] [dugaaaa] [cvetee] [heart__]
Would you die for the one you love?

BLUE_ROSE


иринка

 [6te mal4aaa] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

DEVIL_IN_HEAVEN

Много ви благодаря, момичета! Извънредно много ме радвате. Честно казано не очаквах такава активност в тази тема.

:kissoflove:
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

#6
Приседнало зад плачещата сутрин,
нещастието бавно се съблича,
гримирало противната си мутра,
на тебе ужасяващо прилича,
безлично, апатично, виртуално,
с парченца кал изспръскало зората,
отчайващо, сърдито, менструално,
награбило и блудствало с росата...
Нещастието, призрачна въздишка,
пак те пронизва, иска да заплачеш,
разтегнало се в уродлива нишка,
то като тебе всъщност е сираче,
ухилва се, до ужас е нахално,
раздира с мръсни нокти твойта песен,
сърдито, безобразно, иреално,
напомня пролет, а е мъртва есен...
Eдин много странен мъж