Подскача палаво. Блещука като нота,
изпята от един незнаен господ...
Усмивката му - точно тя, защото
в невярващия буди хиляди въпроси...
В рецете си държи искрите на живота.
На плещите си носи той мира.
И ниже с пръсти строфа подир строфа -
тъй както Бог създавал е света...
В очите му без страх ще се огледам.
Ще го докосна, за да знам, че съществува.
Защото пътищата божи са неведоми,
а този път - той всичко ще ми струва...