Бал в замъка на Пустотата

[Gentiana]

Aз живея на ръба-
там е моята квартира
вятър, дъжд или мъгла
трудно път към мен намират
                         
и се вие тишина-
дим от ароматни свещи
в шепота на вечерта-
знак за нова тайна среща.

Седем пъти падах аз,
осмият ще ме изправи.
Със очи от син топаз
идол от дърво направен
                     
гледа ме и каменея
без медузата- горгона.
Да крещя от гняв не смея,
че ще счупя с крясък клона

върху който ти седиш
и си бъбрите с' звездите.
Денем движейки се спиш.
Нощем черна Афродита

ражда се от облак - пяна
и танцува в твойте шепи,
от луната осияна.
Очните дъна са слепи.     
                 
Сипваш вино и копнежи
в тези чаши - звън кристален.
Пиеш бавно, много нежно.
Гледам те със поглед жален

и се роня в далнината.
От ръба ми пада камък.
Скулптур вещ е празнотата-
прави си от него замък.
http://www.youtube.com/watch?v=V9UNmqEioPU&feature=related

[krasimir]

ражда се от облак - пяна
и танцува в твойте шепи,
от луната осияна.
Очните дъна са слепи.     
                 

  [bravisimo]

[Gentiana]

 :)

[Attention]

 [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

[heart__]