Когато и жените бяха чисти,
а слънцето се движеше пеша,
в девойките пулсираха мъниста,
и нямаше имейли, а душа,
когато от моминската невинност
струеше тиха нежна белота,
от клетките извираше картинност,
а нощите били са красота,
долитат по ефира самодиви,
прегръщат ме и галят се във мен,
... жените днес обаче не са диви,
а райска папрат, избледняла в плен...