Седем пъти, седем скърби, осмата ще те забрави

[Gentiana]

На седмата година,
в седми ден
ключалката ръждясала
се счупи...,
а зад вратата
няма нищо,
глъхнат в мен
крадливи стъпки,
минали нечути.
Илюзиите имат
много имена
и всяко като червей
се увива,
дъждовен червей
сред прокълната земя,
в която дъжд не е валял
и съхне сива.
Не мога кладенец
с ръце да прокопая,
кървят ми пръстите
и ноктите се чупят,
молитва някаква
за дъжд, уви, не зная,
а жаждата на Господ
струва скъпо.
Изгубих електронния часовник,
във пясъчния - пясъкът ме лъже
и ден и нощ без синори са в здрача,
тревата жули като на обесен вЪже.
По пладне ще прилегне тишината,
която подир свлачище остава.
Кънтят ми мислите и думи непознати
безкрили ангели за сбогом ми припяват.

http://www.youtube.com/watch?v=Wwx8LN-l2t4

[chocolate_fairy]

Гео, невероятно е  [heart__] [heart__] [heart__]

[ranenia skorpion]

Ех че си ...
[heart__] [heart__] [heart__]
Седем пъти ти благодаря за емоцията от стиха, на осмия път ти се покланям без думи! [evala]

[Gentiana]

Рали, Радо [heart__]  [heart__]
за мен е чест и щастие, че сте споделили емоцията на стиха ми!