Студено е. Макар, че вън е лято.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Подяволите. Искам да е топло.
И слънце да изгрява във очите ми.
А чайките да пият топъл порив
от дланите ми, без да са попитали.
Подяволите. Искам да е светло.
Искри да гонят своите простори
от огъня в душата ми разбудени
да се заскитат в чужди небосклони.
Да няма дъжд, размиващ мойта почва.
Сковаващ сняг по мен да се не мята.
Подяволите. Искам да е топло.
Студено е. Макар, че вън е лято.

[djuliano]

По дяволите, колко ми е облачно,
и как се гонят мълнии във мен,
къде са, Боже, мойте  птици мозъчни,
и кой ловец ги впримчи пак във  плен?
Момичето, което днес създадох
и с много вяра пуснах в своя сън,
момичето, то просто ме предаде,
сега е пустош вътре в мен и вън.
Прескачат се надеждите прекършени,
една мечта играе с тях белот,
и слънцето, усещам, е на свършване,
повява мраз във вечния живот...
По дяволите, колко ми е ледено,
макар и да  върлува адски пек.
Защото само болката е предана,
и няма начин да намеря лек... :p