Столът (Тронът) златен

[DEVIL_IN_HEAVEN]

От твоя златен стол командваш времето.
Царуваш, като вечен господар.
Една девойка бе от тебе бременна.
Но ти отказа да й станеш цар.

На вятъра нареждаш да се скрие.
На бурята откъсваш й гласа.
Целуваш примирените. Кръвта им пиеш.
И по-велик възкръсваш от това.

Отрязваш острите езици.
Скъсяваш дългите крила.
Завръзваш прелетните птици.
Раздаваш милост с половин ръка.

Какво като на залеза е тъжно?
Какво като на изгрева горчи?
Издигаш паметници въжени
на хората, обесили мечти...

Главата ти венчае стайно слънце.
Цигара - жезъл. Мантия от дим.
Прекланят ти се до последно зрънце.
Да го пребъде тронът златен. И амин!

[BLUE_ROSE]

 :) [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :flyingkiss:

[Attention]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [flyyy] Поздрави от свитата на златния трон...

[djuliano]

Стоварвам се на трона си ядосана.
Не знам защо, но нещо ме боли.
Дори се чувствам някак омагьосана,
а вътре в мене странно шумоли.

Едно момиче иска да се видим,
Посяга към пакетче лексотан.
Прилича ми на малка черна мида,
на тъмен облак, от тъга разпран.

А онзи старец, вперил поглед в мене,
едва проронва старчески слова,
опитва се да стане, после стене,
повява хлад по грозната глава.

При раждането бебето изплаква,
а после се потапя бавно в мен.
Родителите страшно го оплакват,
а аз подхващам своя стар рефрен.

...От трона си във тебе аз се взирам,
погалвам нежно, слънчево нощта.
Макар да искам, жалко, не умирам -
защото, ти разбра ли2, съм Смъртта...


Пак ми даде импулс за стих. Много ти благодаря! [lol] :)