News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Кратък цъфтеж и дълго повяхване

Started by Gentiana, August 08, 2011, 16:44:51 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Научи се да танцуваш
с ветровете.

Рицарят на
вечната печал
носи моя образ-
нежно цвете,
с буза наранена
от кинжал
в амулет
над гръд като стомана,
за да пази крехкото сърце
от корозии и
страшни бойни рани,
от съдбата...
Чуждото небе
не завива майчински,
не пее,
с мълнии косата му гори,
а пък той - дете е
и се смее
с чисти като извори очи.

Научи се да танцуваш
с ветровете.

Мой бъди защитник,
щит и чест...
И кралиците повяхват-
като цвете,
но какво пък -
няма да е днес.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

 [evala] [evala] Все по-малко време ми остава да чета, но винаги намирам време за тук. За пореден път , не останах разочарован, прекрасни стихове.
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Радвам се, че не ни забравяш, Любо  [gu6]
А и тук е къщата на нашите души, нали  :)
Мисля, че където и да сме, винаги ще се връщаме.
Поздрави!
http://www.youtube.com/watch?v=OHB-MOWzWAU&feature=relmfu
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.