News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Едно фадо, любов?!

Started by Gentiana, August 10, 2011, 11:36:44 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

http://www.youtube.com/watch?v=zreA3NgiPYE&feature=autoplay&list=PLF9660625B8C757CC&index=2&playnext=2
Не се обръщай назад...
Усмивка през рамо ни стига.
Животът е сластно фадо*,
любовта - недочетена книга.
Притварям клепачи - листца
от ириси падат и падат,
покланя се горда тъга
за танц - непокорна и млада
и с вихър на ябълков цвят
в прегръдка на вятъра южен
танцувам, танцувам... Сълза
парва бузата. Тъй ми е нужен
онзи огън душите горящ,
но и стоплящ жестоките нощи,
когато се чувствам сама,
но и знам, че обичам те още.
В твойте шепи до смърт ще искря-
фина свещ и копринена ласка.
В здрача сянка на остра коса
реже пламъка. Паднали маски.
И е смешно и жалко това
да спорим, ругаем и мразим.
Нехае за нас Вечността -
прашинки нетрайни. Наказан
човешкият род търси път.
Намерен, до мене оставаш
и дишаш до моята гръд...
Дишай силно, любов! Не преставай!
----------------
Фа́до (на португалски се произнася фа́ду: на португалски: fado от на латински: fatum — съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с непреводимата дума ,,саудаде" (на португалски: saudade), съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка.
Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерни гръцки (например лаика), романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.

В популярния си вид се изпълнява в малки гостилнички (на португалски: tasca), наричани дом за фадо (на португалски: casa do fado) от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни).
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Дидо  [gu6] [bear]
Много се радвам да те "видя" отново тук!
Може би ти е трудно, но не ни забравяй.
Липсваш.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

aplaus2

Днес съм на твоя вълна ... върна ме няколко години назад прочитайки някои твои неща ...  :flowers:
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

... представям си един стаааар таван, с кутии пълни с разни дребни съкровища от миналото, поовехтели, но все така мили и ценни на сърцето ни  :)
Понякога е хубаво да се върнеш малко назад, да си спомниш емоция, дъх на познат парфюм, строфа-две, болка или радост, музика.
После да затвориш вратата и да се усмихнеш на утре-то, като си кажеш, че всичко най-хубаво предстои и че за нищо минало не съжаляваш, защото всеки миг си е струвал, с горчивината или сладостта си.  :)
Ами... наздраве  [lq lq lq]

http://www.youtube.com/watch?v=mqo69um_Rxg
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

defiant_spirit

 [dugaaaa] Много е хубаво [plqs plqs]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.