Думите ми нямат сянка- тъмно е

[Gentiana]

Силфидите на
болните желания
въздишат тихо.
Времето кърви.
На рамото ми - дагма.
Наказание.
Кога ли пък
разбирал си ме ти?!
Ще търсиш устните ми
с жлъч да ги разкъсаш,
ще дишаш трудно
и ще ти тежи,
но аз ще бъда
от гранит по-сляпа
и просто ще ме няма.
Може би.
Сега се спъвам в
думи неизказани,
които като камъни дерат
по босата ми слабост.
Май омраза е
покритата с парцали ласка
в свят,
отрязал си крилата,
дъвчещ времето
и плюещ сънища..
в трошащо се небе.
Обръщаш гръб и виждам-
лъсва темето
на грозна страст...,
богиня без сърце.

[lili_li]

Гео имаш стихове дето точно ей така ме карат да се чувствам.

[Gentiana]

Ех, няма да те дам на крокодила, съкровище  :p , че после кой ще ми носи усмивки и дъга в сивите дни....
Ти си моето бисерче, пълно със светлина, морска чаровнице  :) [inlovee] [chatlove]

[magit0o0]

мнооого ми хареса..Браво !

[Gentiana]

Много се радвам, че ти харесва.
Благодаря! [heart__]