Да вярвам ли отново в теб?

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Самозалъгвам неизбежно себе си.
Повтарям се. Един и същ сезон.
Година-две... до десетина вечности.
Надеждите са вече гарнизон.


Да вярвам в теб.
Като в една надежда,
която гасне като свещ
от полъх лек на бриза снежен.
А после пламва от копнеж.
Вървя. И ровя в тъмнината.
Дойде, но мигом се стопи...
Свещице слънчева и свята,
дали не те въобразих?
А после - няма.
Ти изчезваш.
И тъкмо продължа напред.
Когато в мрака пламва нежност.
Да вярвам ли отново в теб?