Оголяват крилете на ангелите/с перата им нищетата пише/

[Gentiana]

Но който се рови
в калта,
той не вижда небето.
Само го сънува
и протяга ръка
с мръсна шепа.
Така е прието-
не вярваме в ангели
и далече е Бог.
Дъвчем сухи надежди
и са сухи очите.
Сълзят само денем
сред градския смог.
Нищетата ни, зле прикрита
като уличница полугола
обикаля в нощта
да проси стотинки
и ласки на дребно.
Корозира в телата ни
стогодишна самота.
Крещя...
Полудявам...
Господи, тъй ми е потребно
....
Но дори да го кажа,
всяка буква - оса
жили езика.
Подпухва кръвта ми.
Мълния кълбовидна-
всеки миг ще се взривя
и нека залее
оцелялото цунами,
защото ангелите
са с оголели крила
и срам ме е да гледам
чувствата си оголели.
Падат в нощите ми
толкова много пера,
в калта на живота ни
неприлично бели.
http://www.youtube.com/watch?v=p3K62a9Ngxw

[Импресия]

Това е от онези стихове, пред които дъхът спира и най-уместно е мълчанието.

[Gentiana]

 [shame] [inlovee]

[lili_li]

[Gentiana]

Ех, Цвети, знаеш кое ми е любимото, принцесо!