News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Гравирано в сълза

Started by Gentiana, September 25, 2011, 18:11:08 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Поглед в кладенеца
Времето е камъче, там
дълбоко в мокрото
и полека се руши
Чувствам как расте
бял косъм в косата ми
Ей, Смърт, струна тънка
си направи
Искам мелодията да е
стипчива и нежна
като сок от нар,
като сълзи на дете
Погледни ме през рамо,
закачливо и небрежно,
така че дъхът ми
за миг дълъг да спре
После босото в мене
по камъчетата ще заскача
да догони дъгата,
да пусне 2 хвърчила
подир сенките на пеперудите
Имам трънче в душата
и дявол знае къде са ми
розовите очила

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Импресия

Даа, стипчива и нежна е мелодията на този стих. Прочиташ го и чувстваш болка, сякаш си откъснал красива роза, убола пръстите ти.  [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.