В сезона на лошото време

[Gentiana]

Щом Тъмното се мъчи
да излезе
през счупено прозорче
там, в очите ти
кълбят се облаци и
мрачни стават дните ни.
Вали, вали... Щом
слънцето залезе
ще плъзнат сенките -
те винаги са гладни.
По пътя си
изгризват всичко. Жадно.
Препъвам се във
погледа им хладен,
но, ангел взел го,
няма да им падна!
А в мрачината раснат
сиви, грозни гъби,
отровници, спаружващи се
сутрин.
Утайката на чувствата ни мътна
нагарча в стиснатите зъби.
И спомен  ми  бродира
зимна есен
в наметка от мъгла и лошо време,
да не изстине дремещото в мене
шавливо Зло,
на мрака семе. Плесен.
Но щом премръзнала
усмивката ти стъкна
като камина с` здрави цепеници
танцува огънят.
Душите стават птици.
Щастлива съм.
Пък нека да се мръква.
http://www.youtube.com/watch?v=RisKqPxDOek&feature=relmfu

[{dulgokoska}]

Усмивка и упорство ми докара! Хубаво ми стана, Гео Прекрасна (:

[Gentiana]

Радваш ме, принцесо  [inlovee] Много!