Горчива вода

[Gentiana]

Денем пресъхва извор с чиста вода,
нощем дриадите пълнят го с' сълзи,
бреговете му мият с поли от роса...
Страннико прашен, отбий се, не бързай!
Свали тази раница тежка от гръб,
пълна със горест, неволи, ветрища,
измий си лицето от сивата скръб...
Какво ще ти струва...  май се питаш.
Е, нищо.
Само събудена плаха мечта,
от пашкула излязла пеперуда голяма,
сребърен прах по прозрачни крила
ще целуне водите...
Ех, а мене ме няма.
Само сънувах как водата горчи,
щом я докоснат твойте стиснати устни.
Спомени много, като диви треви
лягат в краката ти - уморени и мръсни.