Пиктограми от лед и огън

[Gentiana]

Не ме докосвай
с пръсти по-студени
от утрото на
януарски ден,
че фриз от лед
звънти дълбоко в мене,
заключил нежна обич
в своя плен.
Там стъпките на
северните хали
дантели са от
тънък скреж и дим.
С перо от сова
пише мадригали
див вятър скитник-
кучи гаден син
и хвърля шепи сняг
в очите морни
на заблудените надежди...
Запали
камината,
че бродят безпризорни
и гладни моите
окъсани мечти.
Знам, огънят щом
затанцува весел,
от цепеници борови
откраднал си душа,
ледът ще се стопи...
Така е лесно.
Тогава в скута ти
се сгушвам и
мълча.