Този вятър дали ми отива?

[Gentiana]

Ех, този вятър,
виещ като луд!
Прозорците ми
с бузи пребледнели
икони са,
премръзнали от студ.
Запалвам мислите-свещички
тънки, бели,
да се извият в бавно чезнещ,
синкав дим
към бледото небе
и по-нагоре...
Мълчим си с Времето.
Отдавна си мълчим.
Часовниците счупих.
То в умора
облече ме-
за подсъдима риза,
окъсана, но чиста...
Зъзна. Мрак.
В килията ми - стая
здрачът влиза...
Като свещеник
да ме мъчи пак,
да настоява и да моли
да призная....
Да бъда кротка
и покорна,
аз???.... Уви,
не съм
принцеса-пепеляшката, оная,
която утрото бродира
и мълчи.
И пак ще вият
като вълци ветровете,
и в януари дъжд
наместо сняг
ще си вали,
а аз ще бъда
малко странно
синьо цвете,
което само в сънища
на ангели цъфти.