Спомени

[Jodie]

Вървя отново сред тълпа от хора,
а все едно, че съм сама.
Кой от тях е моята опора?
Кой ще ме спаси да продължа?

Ръце протегнати, предателски към мене.
Да вземат и поседната усмивка.
Но никой няма да ми я отнеме,
аз все още чувствам се "щастливка"...

И хората ме мислят за такава.
Че смеем се и плачем, но от радост.
Но в сърцето ми, отдавна там остана...
Споменът от мойта дива младост.

И щом заспя през сълзи се усмихвам.
Защото вече няма да я върна.
Че няма пак до него да притихна...
и няма вече той да ме прегърне....

[SteeleR]

 

[Jodie]

 

[masskiller]

Каква тъжна носталгия. 
Много красиво. 

[Jodie]