Кал по ребрата, вдън зеници - небе

[Gentiana]

Ще почиваме в Aда,
а сега се стегни!
/кой ти чака награда?!/
"По коням!"... и  нагоре.
Бройкат ни ангели
и залагат мечти.
Еххххх, тази тъпа
утайка - умора!

По-горчива от спомен
за провал и катран.
Блъсвай чашата празна,
разбий я и бягай!
Рутината е краста.
Скитник в дрипи пиян
делникът беден
на прага ти ляга.

Все си с празни джобове,
а се скъсваш, нали?
На кого по-напред
добро да направиш?!
Раздаваш, раздаваш
и не смяташ, дори,
а човешкото племе
по-човечно не става.

Но да легнеш в тревата
да крещиш до забрава -
Господи, мътните
да те вземат, защо си
от безмозъчна кост
и от кал ни направил(?!)-
Кой на такива
отговаря въпроси?

Просто стягай каиша
и през сълзи напред.
Доброто - през рамото-
дано да покълне.
Курабийка - луна
със канела и мед
за из път...
Даже Дяволът
няма как да те върне.

http://www.youtube.com/watch?v=2LRrV_GQ62w