Тринадесетия ден

[Dumpster]

     Алакран недостойния крачеше напред назан из облицованата си с мраморни плочи зала. Днес както всеки 13 ден от месеца той щеше да обучава учениците си в изкуството на магията. Сега той стоеше сам и мислеше как да заблуди мозъците на неканените си гости довечера. Наскоро наследилият короната Цар Виктор II се мъчеше по всякакви начини да забрани изучаването на мистични изкуства в двореца си. До днес магьосника продължаваше заниманията си безпрепядствено, заради паметта на предишния Цар Михайл, но тази вечер го очакваше проверката на някакви шарлатани. Алакран не се боеше от Царя. Още по – малко пък би се притеснил от тези самозванци, но той знаеше, че трябва да продължи заниманията си заради кралството и даденото обещание към кралската фамилия. Изведнъж нещо смути мислите му. Той се концентрира и видя как кралският шут се качва по стълбите и след минути щеше да прекрачи прага на необитаемата зала в която сега се намираше. Всички в двореца обичаха шута, но не и Алакран. Той долавяше в него нещо много съмнително и което беше още по – съмнително, не можеше да разбере какво точно. Малко неща от света на хората не му бяха ясни и едното от тях сега се приближаваше към него.
     Шутът влезе в залата като у дома си и наистина той си беше вкъщи. Беше се облякал в неописуемо смешни дрехи, които по - скоро биха прилягали на някой вехтошар, отколкото на слуга в царския дворец. После отиде в ъгъла на залата ходейки на ръце и остана да виси там с главата надолу. Интересно беше, че дългата му коса замиташе прахта от пода като същинска метла и остави зигзагообразна следа от входа на залата до ъгъла. Алакран за пореден път беше неприятно изненадан и ядосан на самия себе си. Той мислеше за шута! Този Шут, успя да прекъсне заниманията му. Не, че в момента магьосникът имаше важни занимания, просто много малко неща в царството успяваха да отвлекат вниманието му. Алакран се чувстваше объркан и дори измамен. Без да има видима причина за това. Той можеше лесно да затвори съзнанието си за шута и да забрави за него, но така нямаше да може да го контролира и следи в случай на нужда. А можеше и да го следи и да се ядосва на неспособността си да контролира емоциите си до съвършенство. Нещо което Алакран бе открил съвсем скоро. Нима губеше силата си? Не това е невъзможно! Или остаряваше! Още му беше твърде рано. Магьосникът знаеше със сигурност едно – че не е добре да се ядосва и че това само му пречи. Като потвърждение на тази му мисъл дойде факта, че чак сега видя как учениците му влизат в двореца. Обикновено той ги виждаше още от околността.
     Не след дълго всички влязоха, поклониха се, заеха местата си и зачакаха. Учителят не се бави дълго и започна:
  -  Някой от вас знае ли какъв ден е тринадесетия ден от месеца и защо се събираме точно в този ден? Всички хора смятат, числото тринадесет за фатално. Мислите ли, че това е точно така? Отговорът е не! Тринадесетият ден не е фатален. Само глупавите селяни могат да мислят по подобен начин. Всъщност числото тринадесет е числото на разплатата, то е числото на истината, то е числото на което всеки получава това което е заслужил. Или казано с други думи – Ако правиш добро на тринадесетия ден ти се връща добро, ако обаче правиш зло на тринадесетия ден ти се връща зло. И ако през всичките дванадесет дни си правил лошо и не си си получил наказанието, то на тринадесетия ден си го получаваш с лихвите. Ето защо хората смятат тринадесетия ден за фатален. Има и едно много важно допълнение! Кога всъщност е тринадесетия ден, никой не знае! Тринадесетия ден, но по кой календар? По нашия или по този на нашите хм, бивши съседи? Или по календара на хората от опасната гора? Или по слънчевия календар? Или по най – първия правен някога календар и кой всъщност е той? Отговорът на този въпрос никой не знае! Много магьосници са мислили, че имат отговора, но накрая са се изгубвали и са си плащали с лихвите. Решението е просто – правете добро и когато и да е тринадесетия ден ще ви се връща добро!