Дали...

[reinbow]

Ти тръгна си с последното такси
във мантията на нощта обгърнат.
Аз страдам... Боже, как боли...
Дали ще мога да те върна?...
Наситени със твоя аромат
обгръщаха ме нощи теменужни,
но днес си тръгваш, а в разбития ми свят
останаха ми спомени ненужни...
Във ужас и заблуда всеки ден
живея ала чувствам, че умирам...
Без теб назаем е живота. Плен.
Без тебе аз смисъл да живея не откривам...
Вали нощта - самотна птица
издига се в небето с жален вик...
Мъгла се спуска, мъничка искрица
блести в тъмата... Може би си ти...

Душата ми смутена е... Усещам пак
онази страна лудост във сърцето...
Върни се моля те, аз зная как
със теб да преоткрием времето...

[tonnny_bg]

 [ihuuu] [wish all my love] [flowers] [flowers]
Отново заслужени аплаузи.

[Gentiana]

За тази ти творба просто нямам думи...изключителна е...
Искрени поздрави. [inloveee]
Само последната ти дума -"времето " някак не се римува добре със" сърцето" и разваля този шедьовър. Не би ли я поогледала отново и заменила с нещо по-подходящо? [shame]
Нещо от рода на -"да върнем с тебе времето отнето"...

[dodic]

Разкошно е, а и с помоща на Gentiana наистина е изключителна, поразителна,....,.. творба.
Поздравления. [evala]

[Ангелче]

Точно така се чувствам сега!Невероятно стихотворение! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[неотразима_737]

харесва ми .поздрави [bravisimo] [a taka] [a taka] [cvetee]

[ivorysoul]

много много хубаво!:)

[everlasting]

 [evala] мн е добро!  [evala]