а сълзите не искат и да чуят

[ilusia]

самотата е отровна
с бвани стъпки паяжини
пак плете
и мъчно трудно с черни краски
рисува тя върху моето сърце.....

А любовта уж е благодат...
ах как искам да сме заедно
в този ад....
Далече си нейде във безкрая
а близо си сякаш ще те докосна
за миг виденито изтля
и ме върна в реалността

Далече си от мен
далче в дъждовният ден....
далече в снежната нощт
далече от сърцето кървщо
сякаш разрязано с нож

А сълзите не желаят молбите ми да чуят
за сълзите не желаят да спрат за теб да мечтаят
и сълзите не искат и да чуят , че боли ме за тебе
и някак безутешно аз пак сама седя
и пак опитвам се да обърна света
и пак на нож срещу всички и всичко
и пак готова да се боря за бляна , мечтата.....
а тъй студено е без теб...
а тъй болезнено искам да те имам...