С цената на един живот
подхранваш сляпо мамеща илюзия,
а той изтича покрай теб, защо...
Къде е смисълът?... Пародия...
Театър с много грим и маски,
безкраен низ от разпилени мигове...
Поспри за миг, огледай се, там щастие
намираш ли?... Остава само минало...
И някъде в безкрая му се губи
онази първа мисъл... Няма я...
Останала без облик е заблудата,
че тъй е писано... А имаш ли желание
да видиш там във трето действие
как някой писал е извън пиесата
и вместо теб сменил е тайнствено
финала... Вдига се завесата...
Животът е театър, но да бъдеш режисьор
в пиесата му даже не опитвай,
не ти отива роля на позьор...
За тебе друга вече е написана...