ТЯ

Started by dodic, March 20, 2006, 18:35:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic




След всяка зима се завръща
за мен пролетта е ТЯ,
ТЯ болката сурова, непотребна
попива бавно в моята душа.

А болката, това е твоето име,
болката – това си ти,
и всяка пролет се завръщаш,
напомняйки за миналите дни.


Сега е празно, пусто в мене,
красиво, както в снежен, зимен ден,
но също толкова студено
кръвта застива бавно в мен.

Отиде си и взе ми всичко,
любов, копнеж, усмивката дори,
вината може да е моя,
но има ли човек да не греши?


Едва сега дървото в мен израства,
но то е мъртво – без листа,
самотно, сухо, непотребно
неволно взех му любовта.

А помниш ли как галех ти косите?,
как ровех с пръсти в тях?,
как приказно сияеха очите?,
удавих се безпомощно в тях.


Уж зимата навън си тръгна,
а скри се в моето сърце,
бошува всичко заличава,
но не и твоето лице.

Назад да гледам смисъл няма
това са минали неща,
аз просто моля те: ПРОСТИ МИ,
и може би ще дойде пролетта.




Понякога, от себе си се скривам

неотразима_737

прекрасно е ,съкровище :kissoflove: :kissoflove:както и вси4ките ти останали творби
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

KUKLI4KATA

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]  :arrow:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


dodic

Благодаря ви. :kissoflove: :kissoflove:
Понякога, от себе си се скривам