Мечтата на моряка - 2

Started by ranenia skorpion, March 22, 2006, 12:41:29 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion

                             Живеел месеци със спомените бегли...
                             без никакво за любовта лекарство,                     
                             затуй закупил лодка ... да потегли,
                             към  нейното подводно царство...
                           

                             Напълни рибарят чашата си с ром,
                             и продължи показвайки им снимка,
                             на моряка, зарязал брат, сестра и дом...
                             в търсене на своята изгубена любимка...
                           

                            През вражески земи и чужди раси...
                            ползвайки луната като ориентир,
                            минавал той и викал любовта си...
                            своето щастие,спасение и мир.
                           

                            Съдбата имала обаче план...
                            да спре неутолимия му копнеж,
                            чрез ветрове сляти в ураган...
                            въвлекла лодката във водовъртеж!!!
                         

                            С воля за живот морякът оцелял,
                            но и шансовете намаляли му драстично,
                            раздърпан,разкървен,но още цял...
                            плувал в състояние критично.
                         

                           Жаден,без вода в своята манерка,
                           и със свит на две от глад стомах,
                           търсил той жената с перка...
                           превърнала го в морски сиромах!!!
                         

                           А тя била илюзия жестока...
                           на която хванал се влюбеният луд,
                           той плувал омагьосан без посока...
                           съзнание изгубил в режещия студ.
                       

                          Угаснал с уморени от слънцето клепачи,
                          като гларус той с пречупено крило...
                          на бряг изхвърлен,което значи...
                          търсенето, че напразно е било!!!
                       

                         Рибарят сложи край на своята легенда,
                         и сметката плати на другарите бездомни,
                         с болен глас и нарушена бленда,
                         вярваше че историята му ще се помни...         




                                                 :kissoflove:
 



         
 
   







"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

KUKLI4KATA

остави ме без думи,спътнико  [ihuuu] [ihuuu] [hearts4] [hearts4] [hearts4]

Преди много години сред необятната морска шир
живяла нежна русалка, която си играела безспир.
Гмуркала се в дълбините, веселила се с делфини,
правила си огърлици от перли и морски раковини...
Един ден небето посивяло...Извил се страхотен ураган,
в далечината съзряла бедстващ кораб в бурния океан.
Заливали го вълните една след друга с невероятна мощ,
не след дълго за част от екипажа настъпила... вечна нощ.
Колебанието й било кратко. Храбро гмурнала се в миг
към един удавник, който надавал тих, сподавен вик.
Обгърнала го нежно със ръце. Извела го до спасителния бряг.
Но нещо непознато трепнало в нея: поискала да го види пак.
И чудила се какво е станало – нещо странно завладявало сърцето...
Гледала света различно...По´ друго  й се струвало дори небето.
Защо ли слънцето било станало сякаш по-красиво? Океанът – нов?
Дали пък не е онова чувство, което хората назовавали  "любов?" [hearts4] [hearts4]
Не знаела какво е, но била щастлива: с тръпка  непозната.
Не спяла вече нощем. Чувствала се въодушевена и крилата...
Решила с малко страх да се отбие при странника веднъж,
било й  любопитно да си поприказва с този хубав мъж...
Приближила се до острова пустинен и отдалече, крадешком –
гледала как  прави от корабни останки свой приличен дом...
По случайност или пък – съдба, поглед към нея той отправил,
онемял за миг очарован, възхитен. Знак да дойде й направил... 
Приближила се сковано – сякаш вдървена била нейната опашка..
Тръгнал  към нея с походката си стегната, бодра, моряшка.
Разменили си по няколко думи любезни, нежни, сърдечни,
а после дълго говорили си за нещата от живота – простички и вечни..
Океанът бил тих и ласкав...Нощ паднала...Били пленителни звездите..
Нещо ново и вълнуващо се раждало...Плът и кръв придобивали мечтите...
Вълшебство, страст и огън възпламенявали душите... Бездиханност... Топлина...
За първи път тя опознала красотата... Почувствала се ...почти истинска жена!

:flyingkiss:

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


SteeleR

Quote from: KUKLI4KATA on March 22, 2006, 13:00:29 PM
остави ме без думи,спътнико  [ihuuu] [ihuuu] [hearts4] [hearts4] [hearts4]

Преди много години сред необятната морска шир
живяла нежна русалка, която си играела безспир.
Гмуркала се в дълбините, веселила се с делфини,
правила си огърлици от перли и морски раковини...
Един ден небето посивяло...Извил се страхотен ураган,
в далечината съзряла бедстващ кораб в бурния океан.
Заливали го вълните една след друга с невероятна мощ,
не след дълго за част от екипажа настъпила... вечна нощ.
Колебанието й било кратко. Храбро гмурнала се в миг
към един удавник, който надавал тих, сподавен вик.
Обгърнала го нежно със ръце. Извела го до спасителния бряг.
Но нещо непознато трепнало в нея: поискала да го види пак.
И чудила се какво е станало – нещо странно завладявало сърцето...
Гледала света различно...По´ друго  й се струвало дори небето.
Защо ли слънцето било станало сякаш по-красиво? Океанът – нов?
Дали пък не е онова чувство, което хората назовавали  "любов?" [hearts4] [hearts4]
Не знаела какво е, но била щастлива: с тръпка  непозната.
Не спяла вече нощем. Чувствала се въодушевена и крилата...
Решила с малко страх да се отбие при странника веднъж,
било й  любопитно да си поприказва с този хубав мъж...
Приближила се до острова пустинен и отдалече, крадешком –
гледала как  прави от корабни останки свой приличен дом...
По случайност или пък – съдба, поглед към нея той отправил,
онемял за миг очарован, възхитен. Знак да дойде й направил... 
Приближила се сковано – сякаш вдървена била нейната опашка..
Тръгнал  към нея с походката си стегната, бодра, моряшка.
Разменили си по няколко думи любезни, нежни, сърдечни,
а после дълго говорили си за нещата от живота – простички и вечни..
Океанът бил тих и ласкав...Нощ паднала...Били пленителни звездите..
Нещо ново и вълнуващо се раждало...Плът и кръв придобивали мечтите...
Вълшебство, страст и огън възпламенявали душите... Бездиханност... Топлина...
За първи път тя опознала красотата... Почувствала се ...почти истинска жена!

:flyingkiss:


Нa това му викам да останеш без думи  [inlovee]

Браво и на двамата :)

ranenia skorpion

#3
:flyingkiss: :kissoflove: :flyingkiss:

KUKLI4KЕ недей да оставаш без думи,че инак не можем да ти се радваме на стихчетата!!! [namigG]

Мерси  SteeleR ....  [hip hip uraaa]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

KUKLI4KATA

Quote from: ranenia skorpion on March 22, 2006, 15:59:12 PM
:flyingkiss: :kissoflove: :flyingkiss:

KUKLI4KЕ недей да оставаш без думи,че инак не можем да ти се радваме на стихчетата!!! [namigG]

Мерси  SteeleR ....  [hip hip uraaa]


:flyingkiss: :flyingkiss: [gu6] 

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.