News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Обичам пролетта

Started by dodic, March 23, 2006, 20:53:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic



Ах, как обичам пролетта,
топъл дъжд, пресвятка, тряска,
събужда се от сън света,
и зимата се изфирясва.

Ах, как обичам пролетта,
разходки да си правя в гората,
на птиците да слушам песента,
и да се радвам на цветята.

Ах, как обичам пролетта,
облаците да се диплят в небесата,
да чакам след дъжда дъга,
и охлюви да търся в тревата.

Ах, как обичам пролетта,
когато всички чувстват се щасливи,
на масичка с кафенце да седя,
и да зяпам какички красиви.

Ах, как обичам пролетта,
марулките, зелената салата,
козунаци и великденски яйца,
гергьовско агне в тавата.

Ах, как обичам пролетта,
тя сезон е най-чудесен,
любов, разголени тела,
живота - мелодична песен.




Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Значи вече сме двама.  [usmivkaa]
Понякога, от себе си се скривам

Ангелче

А може би трима!Поздрави Додик! [cvetee]
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Bonita

Кълна се...никога да не забравям теб!!!

FALLEN

А защо не и четирима!Браво! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

dodic

Вече сме цяла дружина.
Благодаря ви за присъединяването.  :kissoflove:
Понякога, от себе си се скривам

tonnny_bg

Хихихи,много е хубавко , dodic.Закачливо и красиво.Овации от мен. [bravisimo] [bravisimo] [hapiness]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

dodic

Добре дошла на борда Тони.  :)
Понякога, от себе си се скривам

KUKLI4KATA

ммм колко леко и пърхащо звучи :flowers: :flowers: :flowers: :kissoflove:

Пролетта невинно - засмяна,
събужда се лениво..
С припламнал минзухар-
в коси на самодива.
Дърветата отмятат
посърнала тъга -
лазурно е небето
със дивна синева
А въздуха със ведрост
на топъл дъжд звъни.
С ухание от сладост,
изпълват се мечти.
Пролетта невинна -
пробужда се лениво -
в очите теменужки -
отварят се свенливо.

Със аромат на хвойна е -
снага на самодива -
омайница разкошна -
със устни медовина. :)

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.